Моите самолечения
- Atanas Kindekov
- 11 мая 2016 г.
- 3 мин. чтения

Болката е онази лампичка, която светва и ни поставя пред избор. Ние не познаваме достатъчно тялото си и тогава, най-лесното е да намерим спасение или при майката Природа или при хората с дипломи и знания, които ние нямаме. Ако всеки път избираме помощта на лекарите, избираме и условието друг да поеме отговорността за нашето лечение. Каква е гаранцията, че този някой е готов да направи всичко? Разбира се има случаи, когато попадаме по спешност в болниците и тогава сме без избор. Тогава, както се казва оцеляваме от късмета, че попадаме на добрите специалисти.
Не би могло да се сравнява избора за ремонт на вашата кола с лекуването на вашето тяло. Дори и ремонта на колата да не бъде сполучлив при този майстор, търсите друг, а ако и тук опита за ремонт е несполучлив, отивате по нататък - отървавате се от нея по някакъв начин.
А това отърваване с вашето собствено тяло, дадено ви един единствен път, едва ли го искате.
Какво показват обаче примерите на хората избрали пътя сами да си помогнат чрез самолечение? Достатъчно ли е чрез самообразоване да добием куража да лекуваме една толкова сложна система като тялото сами. Да, трудно е да отговорим еднозначно. Но ние имаме възможността, постепенно, но постоянно да черпим информация от толкова много източници, особено сега във времето на информационните технологии.
Ето я моята история. Тя е кратка за разказване. Самият аз я споделям, защото по същият начин съм получавал добронамерена информация от приятели или от книги или от интернет и това ми е помагало. Дали съм готов със знанията които имам, да уча другите на нещо толкова важно като лекуването на тялото. Да готов съм, защото ако не помогна на някой, поне няма да му навредя.
Тялото ми никога не се е показвало като нещо, което работи като швейцарски часовник. Зъбите ми започнаха да кървят и с каквото и да опитвах, не можах да ги спася. Но кървенето външно спря и слезе в корените на зъбите. Чувствах се подтиснат и от неприятния дъх на устата. Парадонтоза се нарича тази отвратителна болест, за която не намерих лек. Явиха се кожни инфекции. Започнаха да се появяват бенки, които никнеха като гъби. Появи се възпаление на простата. До тук бях само един потребител на възпаления и инфекции. Но случайно попаднах на прекрасната книга на Мария Требен и там открих билката Дребноцветна върбовка, за която още никой нямаше информация и почувствах силата на великото чудо дадено ни от природата - билките. Излекувах простата за една седмица и се родих отново. След това попаднах на Пол Брег и "Сила за живот". Тук научих за разделното хранене и това, че нашите клетки имат свои потребности по отношение на храненето, различни от нашите вкусови потребности. Започнах да използвам съдове за готвене на пара. Това е един прост начин, при който благодарение на парата с която става термообработката, се запазват много повече "екстрите" - витамини и ценни вещества в зеленчуците.
Започнах да изучавам билките и научих много за техните ценни приложения. Но нещата се проясниха, когато открих как функционира лимфната система и как да и помагаме в нейното очистване и нормална работа. Процеса на хранене на клетките, е свързан с " изгаряне" или превръщане в енергия и отделяне на отпадни вещества и вредни бактерии, гъбички и микро организми. Ако оставим организма да " блатяса", да не се чисти енергично, вредителите празнуват победа и създават свои колонии в органите с намалено кръвообращение. Гъбичките са анаеробни и живеят винаги в очакване на подходящи за тях условия. И ето, че поради "блатясването" имунната ни система отслабва. Изменя се киселинно-алкалният баланс. Колко е важно да се знае, че това е теста за здраве на организма. Хората със здравословни проблеми трябва да измерват Ph на урината или слюнката, за да могат да реагират своевременно. Пълното очистване на лимфната система трае три месеца. И още: през времето на очистване трябва да се пие около 1.5 л на ден питейна вода и това да продължи. Виждали ли сте хора които ядат силно подлютена шкембе чорба. На челото им се появяват копки пот, а от носа също. Аз съм запомнил времето, когато в Пловдив имаше шкембеджийници в които,сутрин хората чакаха на опашка за това вълшебство на кулинарията. Представете си динамиката на кръвообращението и движението на лигавицата. Стигнах до най- важното, което ви препоръчвам, особено сутрин. Нещо течно и топло, което в организма пести енергия за преработка и нещо лютиво, което ще активира храненето на клетките с свежа кръв. И това може да бъде топла супа или топъл чай с джинджифил или лютив червен пипер. Сложете си и лъжичка мед за енергия и лимон за изискан вкус.Усвоява се светкавично и вие може да се радвате на новия ден.
Споделяйте вашите истории също! Нека бъдем повече и да сме здрави!
Бъдете живи и здрави.
Comments